„Когато ученикът срещне своя Учител, той получава от него живата вода на кръщението. Слънцето изгрява в сърцето му, несигурността и страхът изчезват, а някъде в далечината Вечното разгръща пред взора му своята величава слава… И ученикът тръгва на пътешествие…“
— Беинса Дуно
На такова пътешествие — към световете вътре и извън нас — ни поведе големият клавирен педагог Стелла Ослекова. Днес ние, признателните ѝ ученици, разпилени по всички краища на света, но и обединени от съприкосновението с онзи общ извор на жива вода, чийто вкус помним и чиято магия за добро следваме, вървим по стъпките на спомена, за да ви разкажем за нея: нашата любима учителка, жената, помогнала ни да бъдем това, което сме днес: музиканти, творци, откриватели…
Стелияна Христова Ослекова принадлежи към един от големите български родове, чиито корени историците откриват още в Средновековието. Нейните деди са активни участници в националноосвободителните борби, а прочутата Ослекова къща в Копривщица днес е музей на възрожденската архитектура.
Стелла — както я наричат роднини и приятели — е родена в Пловдив през 1946 година. Наследила благородния дух на предците си и вкуса към красивото, тя рано се ориентира към необятния свят на музиката и започва да учи пиано в класа на Павунка Кадийска. След като завършва средното си образование в НУМТИ „Добрин Петков“ (1965), записва специалност „Пиано“ при професор Георги Петров в АМТИ – Пловдив. Това е и периодът, в който създава собствено семейство.
След дипломирането си (1971) работи като клавирен педагог в читалище „Иван Вазов“ (1968–1972), в Детската музикална школа към Синдикален дом на културата – Пловдив (1968–1976) и в НУМТИ „Добрин Петков“ (1973–2012), като с училището е свързана най-значимата част от професионалната ѝ реализация.
През 2003 година става съучредител и съорганизатор на клавирния конкурс „Шуман-Брамс“, чийто артистичен директор е до смъртта си (2012). През 2005 година е наградена от Министерство на културата и туризма за принос в развитието на българската култура с орден „Св. св. Кирил и Методий“ втора степен.
Онова, което в най-висока степен определя професионалната биография на Стелла Ослекова, е призванието ѝ да бъде Учител. Сред обществеността на град Пловдив и сред изкушените от клавирното дело българи понятието „Клавирна школа Стелла Ослекова“ е синоним на висок професионализъм, всеотдайност, респектиращи творчески постижения. Учениците ѝ я наричат „Госпожа Слънце“, заради сгряващата усмивка, съпричастността и обичта, с коити дарява всеки, попаднал в орбитата ѝ.
„Шуман-Брамс“ – Пловдив; „Светослав Обретенов“ – Провадия; „Димитър Ненов“ – Разград; Общобългарски академичен конкурс – АМТИИ, Пловдив; „Млади музикални дарования“ – София; „Фредерик Шопен“ – Варна; „Франц Шуберт“ – Габрово; „Албер Русел“ – София; „Виенска класика“ – Стара Загора; „Руска музика“ – Плевен; „Френска музика“ – Пловдив; „Музиката и земята“ – София; „Лист-Барток“ – София; „Бряг на надеждата“ – Добрич; „Веселин Стоянов“ – София; „M.A.G.I.C.“ – Бургас; „Надежди, таланти, майстори“ – Добрич; „Дико Илиев“ – Враца.
„Marisa Montiel“ – Испания; „Mozart“ – Брюксел; „Steinway“ – Берлин-Хамбург; „Николай Рубинщайн“ – Париж; „Музиканти от новото хилядолетие“ – Скопие; „Мария Юдина“ – Санкт Петербург; Музикален конкурс – Милано; Portland Music Festival – САЩ; Peter de Grote Festival – Холандия; „Валери Гаврилин“ – Вологда; Музикален конкурс – Ню Йорк; „Wendl & Lung“ – Виена; Конкурс за млади пианисти – Ниш; „Europa fest“ – Букурещ; „Марин Сореску“ – Крайова; и много други.
